Страданието – създава ли воля? Мечтаенето като желание. Мечтите като желания, желанието като мечта за копнежи, страхове, пристрастявания. Всеки чувства, твори. Усещанията и мислите се изпаряват, фокусират се. Фокусира се самото то. Проявление чрез "опити за ходене”. Опити още от детството. Възникване на полифония. Сън – форми, забравени като въздуха. Празнота на реалността, на чувствата. На мислите. Тона като цветове, дисонанси, хармонии. От празнотата – черпейки от пълнотата на празнотата. Форми, цветови тонове в собствената си динамика, опитът да се създадеш и да се оставиш да бъдеш воден. Безброй части на Аза, всяка част от моето Аз. Душата не е съставена от парченца.
Кой познава себе си? Самия себе си?