
"Пейзажите могат да се възприемат символично като огледало на душата. Ангелика Мърк сякаш улавя динамичната природа на водните пейзажи и в същото време едновременно с това изобразява дълбочината и сложността на човешките емоции. Чрез наслояване на много цветни пластове тя създава визуална метафора за сложността на живота и различните емоции, които изпитваме. Този тип художествено изразяване позволява на зрителите да се свържат с изображенията на по-дълбоко ниво и да открият собствените си чувства в интерпретациите на творбите. Тази сложност и многопластовост може да се открие и в изобразяването на цветя и хора."