Рафаел придоби слава преди всичко като художник благодарение на хармоничните си и балансирани композиции и възхитителните си изображения на Мадоната. По време на живота си той се радва на привилегията да бъде известен само с малкото си име, а и днес малцина знаят фамилията му. До дълбоко в 19-ти век той се счита за най-великия художник на всички времена.[1] Освен кариерата си като художник в Флоренция и в папския двор в Рим той стана и ръководител на строителството на Свети Петър и пазител на римските антики.