Кийт Алън Харинг (* 4 май 1958 в Четене, Пенсилвания; † 16 февруари 1990 в Ню Йорк) е Американски Художницичийто стил на рисуване е разпознаваем по ясните линии и плоскостта. Някои от методите си на рисуване той взема от Графити-сцена.[1] Харинг е смятан за представител на Поп арт от 80-те години на миналия век.
През декември 1980 г. Харинг създава първите си така наречени "Рисунки в метрото" и продължава да ги рисува до около 1985 г. Коридорите на системата от Метро в Ню Йорк са оборудвани с множество рекламни табла. Ако таблата не са покрити с актуални рекламни плакати, трайно монтираната рамка се покрива с черен Отпадъчна хартия като своеобразен заместител. Харинг ги рисува с бяло Креда за черна дъска. Средство, което е лесно за пренасяне и евтино за закупуване и което му позволява да нанася типичната си непрекъсната линия върху черната хартия бързо, равномерно и с изключително висок контраст. Освен това не беше необходима предварителна подготовка в студиото, което благоприятстваше интуитивния и бърз стил на Харинг.[9] По подобен начин той винаги е замислял картините си в коридорите на подземната железница. Най-напред рисуваше правоъгълник като рамка на картината, понякога ги номерираше, като по този начин създаваше впечатление за Комикс-ленти. След това те бяха изпълнени с типичните му мотиви (лаещи кучета, НЛО, лъчеви бебета, телевизори, кръстове, хора и т.н.).
Харинг неведнъж е подчертавал, че умишлено не е давал заглавия на творбите си в метрото, за да не предоставя на зрителите предварително определена от художника интерпретация. Според Харинг творбите му нямат само едно значение или тълкуване, а са толкова разнообразни, колкото и хората, които ги гледат и се занимават с тях.[10] Формите, които творбите му съдържат, не са непознати, но са лесно разпознаваеми, така че всеки зрител може бързо да си състави собствено мнение, дори и без да има дадено заглавие. Асоциация може да се развие. Освен това мотивите му в нюйоркското метро са предназначени предимно за преминаваща публика, която може да разбере композицията на изображението само с един бегъл поглед.[11] Харинг рисува без скици или етюди, бързо и спонтанно, от усещане, без да прави промени. Това му дава възможност да създава до тридесет рисунки в метрото на ден, като общо между 1980 и 1985 г. рисува около пет до десет хиляди картини в нюйоркското метро.[12] Повечето от снимките му са направени от неговия приятел, фотографа Tseng Kwong Chi записани.[13]
[Извлечение от Уикипедия]